18.03.2011 г., 18:56 ч.

Дете в буркан 

  Поезия
1660 0 12

Когато се прибереш довечера,

изморен от работа,

уморен от дишане,

ще ме завариш щастливо съборена

и неподвижна на мокрия под.

Тогава ми удари плесница.

Измий кръвта от очите ми.

Целуни настървено лицето ми –

посиняло от детство в стъкло.

Разтвори непохватно клепачите ми,

провери паникьосан зениците,

и когато се увериш, че съм мъртва,

зашлеви ме още веднъж.

 

Аз съм лошото синьо момиче,

счупило своя буркан.

 

После си поиграй с устните ми,

изхвърли скришно тялото ми.

Затвори веднага очите си

и тогава ще разбереш...

 

Когато мъртвите деца

разчупват стъклените си утроби -

свободата им

е признак

на живот.

 

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??