18 mar 2011, 18:56

Дете в буркан 

  Poesía
1659 0 12

Когато се прибереш довечера,

изморен от работа,

уморен от дишане,

ще ме завариш щастливо съборена

и неподвижна на мокрия под.

Тогава ми удари плесница.

Измий кръвта от очите ми.

Целуни настървено лицето ми –

посиняло от детство в стъкло.

Разтвори непохватно клепачите ми,

провери паникьосан зениците,

и когато се увериш, че съм мъртва,

зашлеви ме още веднъж.

 

Аз съм лошото синьо момиче,

счупило своя буркан.

 

После си поиграй с устните ми,

изхвърли скришно тялото ми.

Затвори веднага очите си

и тогава ще разбереш...

 

Когато мъртвите деца

разчупват стъклените си утроби -

свободата им

е признак

на живот.

 

© Йоанна Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??