Дете в буркан
Когато се прибереш довечера,
изморен от работа,
уморен от дишане,
ще ме завариш щастливо съборена
и неподвижна на мокрия под.
Тогава ми удари плесница.
Измий кръвта от очите ми.
Целуни настървено лицето ми –
посиняло от детство в стъкло.
Разтвори непохватно клепачите ми,
провери паникьосан зениците,
и когато се увериш, че съм мъртва,
зашлеви ме още веднъж.
Аз съм лошото синьо момиче,
счупило своя буркан.
После си поиграй с устните ми,
изхвърли скришно тялото ми.
Затвори веднага очите си
и тогава ще разбереш...
Когато мъртвите деца
разчупват стъклените си утроби -
свободата им
е признак
на живот.
© Йоанна Маринова All rights reserved.
