16.12.2023 г., 11:16  

Детето в мен

414 7 11

Детето в мен се удивлява
на малки дребнички неща. 
И всички вещи разпродава
за бонбонки, за листа.

 

С него често дълго спорим. 
Казвам ви... голям инат. 
Иска в скринове да ровим.
Търсим чипс и шоколад. 

 

Вечер трудно го приспивам.
Бре, че мирно не стои.
С черги - триста го покривам.
И пак не спира да гълчи.

 

Но как без него да живея? 
Що, кажете ми за свят...?
То ме кара да се смея.
То придава на живота цвят. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасен стих, Вили, остани си дете по душа, така животът е като цветна градина! Весели празници!
  • Аче, Таня, приятно ми е, че сте тук и ви благодаря!
  • Много хубав стих,Виле !Моят герой навремето все шамари ядеше ама хубаво си беше!!!Поздрави,Пчеличке!!!🌹
  • Благодаря. Весели празници, Валя. Нека пуснем децата в нас да полудуват. Пък от януари ще му мислим
  • Така е с всички нас, забравим ли за детето в нас - остарели сме безвъзвратно.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...