16.12.2023 г., 11:16  

Детето в мен

410 7 11

Детето в мен се удивлява
на малки дребнички неща. 
И всички вещи разпродава
за бонбонки, за листа.

 

С него често дълго спорим. 
Казвам ви... голям инат. 
Иска в скринове да ровим.
Търсим чипс и шоколад. 

 

Вечер трудно го приспивам.
Бре, че мирно не стои.
С черги - триста го покривам.
И пак не спира да гълчи.

 

Но как без него да живея? 
Що, кажете ми за свят...?
То ме кара да се смея.
То придава на живота цвят. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасен стих, Вили, остани си дете по душа, така животът е като цветна градина! Весели празници!
  • Аче, Таня, приятно ми е, че сте тук и ви благодаря!
  • Много хубав стих,Виле !Моят герой навремето все шамари ядеше ама хубаво си беше!!!Поздрави,Пчеличке!!!🌹
  • Благодаря. Весели празници, Валя. Нека пуснем децата в нас да полудуват. Пък от януари ще му мислим
  • Така е с всички нас, забравим ли за детето в нас - остарели сме безвъзвратно.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...