Детето в мен се удивлява
на малки дребнички неща.
И всички вещи разпродава
за бонбонки, за листа.
С него често дълго спорим.
Казвам ви... голям инат.
Иска в скринове да ровим.
Търсим чипс и шоколад.
Вечер трудно го приспивам.
Бре, че мирно не стои.
С черги - триста го покривам.
И пак не спира да гълчи.
Но как без него да живея?
Що, кажете ми за свят...?
То ме кара да се смея.
То придава на живота цвят.
© Виолета Всички права запазени