Детето в мен се удивлява
на малки дребнички неща.
И всички вещи разпродава
за бонбонки, за листа.
С него често дълго спорим.
Казвам ви... голям инат.
Иска в скринове да ровим.
Търсим чипс и шоколад.
Вечер трудно го приспивам.
Бре, че мирно не стои.
С черги - триста го покривам.
И пак не спира да гълчи.
Но как без него да живея?
Що, кажете ми за свят...?
То ме кара да се смея.
То придава на живота цвят.
© Виолета All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
