Детински спомен
ДЕТИНСКИ СПОМЕН
… не знам що значи думата омраза, пред никого не рекох сквернослов –
когато бях момче, баща ми каза: – Светът е, сине, място за Любов!
Донади сетне: – Искам те добричък! Такъв да те запомни този свят.
Така я карам, тате – светъл птичък! И – ей ме! – вече старец белобрад.
А мама после кротко ме целуна – и тихичко отри една сълза.
Почерпи ме на фурната с тригуна и сетне пихме по чашле боза.
Със този спомен аз до днес живея – най-святите молитви си чета –
и всяка нощ запалвам си елея в кандилцето, що Бог ми завеща.
Тъй някой ден ще хлътна във Всемира – Валери Станков, бащино Петров.
Едно дете в душите ви се взира със Вяра, с рой Надежди – и Любов.
19 декемврий 2024 г.
гр. Варна, 16, 05 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
