jinjifilota (ЕЛЕНА ГОГОВА)
86 90
30.09.2007 г., 19:45 ч.

Детинско 

  Поезия
433 0 2
Бях дете тогава,
доста бе пораснал ти.
С поглед палеше жарава,
та сърце да изгори.

Вихър беше, погледът - зелен,
устните ти - ярък пламък.
И дори понякога студен,
пак желаех с теб да страдам.

Всяка нощ оставах бездиханна
и самотна през деня.
Но очаквах постоянно
нова среща с любовта.

© ЕЛЕНА ГОГОВА Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Смятам че в днешно време и да не искаш трябва да порастнеш.А стиховете ми сигурно не са литературно оформени добре,не съм писател,но излизат от сърцето ми и аз се гордея с тях.Благодаря.
  • Бих искал да те попитам, а кога пораства и престава да бъде дете една жена? От лични наблюдения питам, прсто днес ми казаха някой неща та ми стана интересно А относно стиха, не искам да те засегна, не съм чел и другите, но вярвам че можеш и по добре. Успехи много ти желая!
Предложения
: ??:??