30 сент. 2007 г., 19:45

Детинско

604 0 2
Бях дете тогава,
доста бе пораснал ти.
С поглед палеше жарава,
та сърце да изгори.

Вихър беше, погледът - зелен,
устните ти - ярък пламък.
И дори понякога студен,
пак желаех с теб да страдам.

Всяка нощ оставах бездиханна
и самотна през деня.
Но очаквах постоянно
нова среща с любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ЕЛЕНА ГОГОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Смятам че в днешно време и да не искаш трябва да порастнеш.А стиховете ми сигурно не са литературно оформени добре,не съм писател,но излизат от сърцето ми и аз се гордея с тях.Благодаря.
  • Бих искал да те попитам, а кога пораства и престава да бъде дете една жена? От лични наблюдения питам, прсто днес ми казаха някой неща та ми стана интересно А относно стиха, не искам да те засегна, не съм чел и другите, но вярвам че можеш и по добре. Успехи много ти желая!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...