Детинско
Бях дете тогава,
доста бе пораснал ти.
С поглед палеше жарава,
та сърце да изгори.
Вихър беше, погледът - зелен,
устните ти - ярък пламък.
И дори понякога студен,
пак желаех с теб да страдам.
Всяка нощ оставах бездиханна
и самотна през деня.
Но очаквах постоянно
нова среща с любовта.
доста бе пораснал ти.
С поглед палеше жарава,
та сърце да изгори.
Вихър беше, погледът - зелен,
устните ти - ярък пламък.
И дори понякога студен,
пак желаех с теб да страдам.
Всяка нощ оставах бездиханна
и самотна през деня.
Но очаквах постоянно
нова среща с любовта.
© ЕЛЕНА ГОГОВА All rights reserved.
А относно стиха, не искам да те засегна, не съм чел и другите, но вярвам че можеш и по добре. Успехи много ти желая! 