4.04.2024 г., 10:01  

Детска въздишка

441 0 0

ДЕТСКА ВЪЗДИШКА

 

Защо ли малкото дете,

не страда за пари и слава,

наивно мисли, че стоте

се стигат, ако крачиш бавно.

 

Богатството му е смехът

и шепа шарени бонбони.

Споделя ги по някой път –

да радва градския бездомник.

 

И вярва му, че той е крал

от пъстрата му детска книжка –

скрит в дрипи, под брада владишка.

 

Че има таен ритуал

и би могло с една въздишка

магията му да разбишка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...