Детските насълзени очички

5.08.2011 г., 0:23 ч.

Поезия

501 0 1

В мизерия, глад и пълзящи гадини

ние плачем, но не умираме.

Творим и си мечтаем за цветни градини,

пълни с контрасти, вдъхновения, игри.

В тези градини има искри. Големи искри.

Има и светлина. Небесна светлина, която

огрява и най-малкия охлюв.

Но всъщност – ето я истината.

Вдъхновява ни една изгнила стена.

Ние плачем, но не умираме,

дори когато сме сами под дъжда.

03.08.2011г.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.