Детските насълзени очички
В мизерия, глад и пълзящи гадини
ние плачем, но не умираме.
Творим и си мечтаем за цветни градини,
пълни с контрасти, вдъхновения, игри.
В тези градини има искри. Големи искри.
Има и светлина. Небесна светлина, която
огрява и най-малкия охлюв.
Но всъщност – ето я истината.
Вдъхновява ни една изгнила стена.
Ние плачем, но не умираме,
дори когато сме сами под дъжда.
03.08.2011г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристиан Неделчев Всички права запазени
