В мизерия, глад и пълзящи гадини
ние плачем, но не умираме.
Творим и си мечтаем за цветни градини,
пълни с контрасти, вдъхновения, игри.
В тези градини има искри. Големи искри.
Има и светлина. Небесна светлина, която
огрява и най-малкия охлюв.
Но всъщност – ето я истината.
Вдъхновява ни една изгнила стена.
Ние плачем, но не умираме,
дори когато сме сами под дъжда.
03.08.2011г.