Детските насълзени очички

5 ago 2011, 0:23

Poesía

503 0 1

В мизерия, глад и пълзящи гадини

ние плачем, но не умираме.

Творим и си мечтаем за цветни градини,

пълни с контрасти, вдъхновения, игри.

В тези градини има искри. Големи искри.

Има и светлина. Небесна светлина, която

огрява и най-малкия охлюв.

Но всъщност – ето я истината.

Вдъхновява ни една изгнила стена.

Ние плачем, но не умираме,

дори когато сме сами под дъжда.

03.08.2011г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.