19.06.2015 г., 12:41

Детският ми шепот

489 0 1

Аз всеки път се раждам със дъжда..
и всеки път разтварям с дъх небето..
така рисувам си във мен света..
припомням си, че нося нещо детско.


И чувствам, че във вените кръвта..
как някак си горещо се вълнува..
тогава просто ми се иска да летя..
пак в безкрая смело да се губя.

 

Аз всеки път се раждам със дъжда..
и всеки път разтварям с дъх небето..
това е моята победа над смъртта..
и най-силният ми детски шепот!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....