Аз всеки път се раждам със дъжда..
и всеки път разтварям с дъх небето..
така рисувам си във мен света..
припомням си, че нося нещо детско.
И чувствам, че във вените кръвта..
как някак си горещо се вълнува..
тогава просто ми се иска да летя..
пак в безкрая смело да се губя.
Аз всеки път се раждам със дъжда..
и всеки път разтварям с дъх небето..
това е моята победа над смъртта..
и най-силният ми детски шепот!
© Аз All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
