Там пред блока,назад във старите години,
оглеждам се и виждам само тъмнина.
Миговете детски неусетно са отминали,
сега сме вече пораснали деца.

Спомням си дървото,старото
с клони голи и окапали листа.
Простираше се насред улицата,
докосваше се до нашите сърца.

Липстват ми нощите със моите другари
и лудите безгрижни,палави игри.
Пред нас земята,сякаш се разтваряше,
всичко беше лесно в нашите очи.

Сега животът грабна ни във свойте длани,
обичаме и мразим,радваме се и боли ни
и само спомена във нас остава,
спомена за детските години.