1.08.2008 г., 13:47

Детство

702 0 8
Детство

 

Защо толкоз бързо мина?
Като миг вълшебен замина,
без нищо да ни каже,
малко успя да ни покаже.

Детство, моля те, върни се!
За лудории приготви се.
Много липсваш на всички
безгрижни детски очички.

Може да сме порасли вече,
живота отвя ни надалече,
но в сърцата си сме деца
с усмихнати и ведри лица.

Колко бели сме правили,
с тях времето сме бавили.
Пак на пясъка да играя,
за това сега мечтая.

Искам пак да съм дете
с чисто и добро сърце,
времето назад да върна
и старите другари да прегърна!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И мен ме е яд като знам, че с всеки изминал ден се превръщам в голям човек, но това е животът- раждаме се, растем и т.н. Остават ни милите детски спомени!Нека се порадваме още малко на отиващото си детство, без да мислим, че си отива! Поздрав!
  • Детството никога не минава,ние,за жалост,минаваме... Поздрав!
  • Поздравления и от мен!!!
  • Поздравления за стиха! Успех в играта наречена живот-тя се играе от мъж и жена,там място за майката не бива да има,особено в моя случай-но това е друг въпрос...
  • То... всички сме деца, макар и остарели!
    Ти си остани!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...