1 авг. 2008 г., 13:47

Детство

701 0 8
Детство

 

Защо толкоз бързо мина?
Като миг вълшебен замина,
без нищо да ни каже,
малко успя да ни покаже.

Детство, моля те, върни се!
За лудории приготви се.
Много липсваш на всички
безгрижни детски очички.

Може да сме порасли вече,
живота отвя ни надалече,
но в сърцата си сме деца
с усмихнати и ведри лица.

Колко бели сме правили,
с тях времето сме бавили.
Пак на пясъка да играя,
за това сега мечтая.

Искам пак да съм дете
с чисто и добро сърце,
времето назад да върна
и старите другари да прегърна!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефка Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И мен ме е яд като знам, че с всеки изминал ден се превръщам в голям човек, но това е животът- раждаме се, растем и т.н. Остават ни милите детски спомени!Нека се порадваме още малко на отиващото си детство, без да мислим, че си отива! Поздрав!
  • Детството никога не минава,ние,за жалост,минаваме... Поздрав!
  • Поздравления и от мен!!!
  • Поздравления за стиха! Успех в играта наречена живот-тя се играе от мъж и жена,там място за майката не бива да има,особено в моя случай-но това е друг въпрос...
  • То... всички сме деца, макар и остарели!
    Ти си остани!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....