1 авг. 2008 г., 13:47

Детство

704 0 8
Детство

 

Защо толкоз бързо мина?
Като миг вълшебен замина,
без нищо да ни каже,
малко успя да ни покаже.

Детство, моля те, върни се!
За лудории приготви се.
Много липсваш на всички
безгрижни детски очички.

Може да сме порасли вече,
живота отвя ни надалече,
но в сърцата си сме деца
с усмихнати и ведри лица.

Колко бели сме правили,
с тях времето сме бавили.
Пак на пясъка да играя,
за това сега мечтая.

Искам пак да съм дете
с чисто и добро сърце,
времето назад да върна
и старите другари да прегърна!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефка Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И мен ме е яд като знам, че с всеки изминал ден се превръщам в голям човек, но това е животът- раждаме се, растем и т.н. Остават ни милите детски спомени!Нека се порадваме още малко на отиващото си детство, без да мислим, че си отива! Поздрав!
  • Детството никога не минава,ние,за жалост,минаваме... Поздрав!
  • Поздравления и от мен!!!
  • Поздравления за стиха! Успех в играта наречена живот-тя се играе от мъж и жена,там място за майката не бива да има,особено в моя случай-но това е друг въпрос...
  • То... всички сме деца, макар и остарели!
    Ти си остани!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...