1 авг. 2008 г., 13:47

Детство 

  Поэзия
506 0 8
Детство

 

Защо толкоз бързо мина?
Като миг вълшебен замина,
без нищо да ни каже,
малко успя да ни покаже.

Детство, моля те, върни се!
За лудории приготви се.
Много липсваш на всички
безгрижни детски очички.

Може да сме порасли вече,
живота отвя ни надалече,
но в сърцата си сме деца
с усмихнати и ведри лица.

Колко бели сме правили,
с тях времето сме бавили.
Пак на пясъка да играя,
за това сега мечтая.

Искам пак да съм дете
с чисто и добро сърце,
времето назад да върна
и старите другари да прегърна!

 

 

© Стефка Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И мен ме е яд като знам, че с всеки изминал ден се превръщам в голям човек, но това е животът- раждаме се, растем и т.н. Остават ни милите детски спомени!Нека се порадваме още малко на отиващото си детство, без да мислим, че си отива! Поздрав!
  • Детството никога не минава,ние,за жалост,минаваме... Поздрав!
  • Поздравления и от мен!!!
  • Поздравления за стиха! Успех в играта наречена живот-тя се играе от мъж и жена,там място за майката не бива да има,особено в моя случай-но това е друг въпрос...
  • То... всички сме деца, макар и остарели!
    Ти си остани!
  • дете си...права е Вилдан...
    и това си е много хубаво...с обич за теб.
  • Хареса ми. Поздрави.
  • Мен ако питаш, ти си още дете...Поздравче!
Предложения
: ??:??