27.02.2008 г., 7:43 ч.

Детство 

  Поезия » Друга
722 0 13
Възседнал конче дървено,
потъвам сред полята с минзухар,
щастие, във времето захвърлено,
приседна под чардака стар.
А гарванът на електрическата жица,
летата много преживял,
се смее кротичко на вица,
разказан от котака бял.
С врабчета тихо разговарям,
скрити сред върбовия листак,
от сърце със тях  запявам -
В ДЕТСВОТО СЪМ ПАК.

© Стоян Владов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??