Feb 27, 2008, 7:43 AM

Детство

  Poetry » Other
884 0 13
Възседнал конче дървено,потъвам сред полята с минзухар,щастие, във времето захвърлено,приседна под чардака стар.А гарванът на електрическата жица,летата много преживял,се смее кротичко на вица, разказан от котака бял.С врабчета тихо разговарям,скрити сред върбовия листак,от сърце със тях  запявам -В ДЕТСВОТО СЪМ ПАК.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Владов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...