Детство
Лежа в тревите...
Никне тишина
през процепа на влажните ми пръсти.
Разпукнатите атоми небе
поръсват слънце.
Дъжд от слънце...
Лежа в тревите.
Като в утроба,
забравена от ритъма на времето
и тичам дълго,
вгледана в безкрая
на много неродена светлина,
прескочила ръба на хоризонта.
Ще тичам дълго
в дивите треви.
И някъде сред тях ще се изгубя.
И някъде сред тях ще се родя.
И някъде сред тях ще стана друга.
И може би, когато се завърна
сред питомния шумен свят,
ти вече даже няма да ме помниш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Инна Всички права запазени
