i2na (Инна)
145 1101
May 29, 2008, 10:17 PM

Детство 

  Poetry » White poetry
1491 0 7

Лежа в тревите...

Никне тишина

през процепа на влажните ми пръсти.

Разпукнатите атоми небе

поръсват слънце.

Дъжд от слънце...

Лежа в тревите.

Като в утроба,

забравена от ритъма на времето

и тичам дълго,

вгледана в безкрая

на много неродена светлина,

прескочила ръба на хоризонта.

Ще тичам дълго

в дивите треви.

И някъде сред тях ще се изгубя.

И някъде сред тях ще се родя.

И някъде сред тях ще стана друга.

И може би, когато се завърна

сред питомния шумен свят,

ти вече даже няма да ме помниш.

© Инна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??