Детство
Лежа в тревите...
Никне тишина
през процепа на влажните ми пръсти.
Разпукнатите атоми небе
поръсват слънце.
Дъжд от слънце...
Лежа в тревите.
Като в утроба,
забравена от ритъма на времето
и тичам дълго,
вгледана в безкрая
на много неродена светлина,
прескочила ръба на хоризонта.
Ще тичам дълго
в дивите треви.
И някъде сред тях ще се изгубя.
И някъде сред тях ще се родя.
И някъде сред тях ще стана друга.
И може би, когато се завърна
сред питомния шумен свят,
ти вече даже няма да ме помниш.
© Инна All rights reserved.
