Малки бяхме и тичахме с вятъра, от цветята си сплитахме рокли, после с тях се пременяхме някога, щом в гората ни идеха гости. Често там се откривахме сгушени, приютени от нейната пазва - утешаваше тя страховете ни, за друг свят омагьосан разказваше... В този свят си живеехме скришом, само за нас си отваряше портите, в него влизахме с радост, безшумно, щом залезеше слънцето в клоните.
Ето това е една добра доза положителна енергия.
На мен ми се губи носталгичното чувство. Просто поглед назад, към хубавите неща, спомена за които върви с нас през живота.
Хубаво е!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.