Sep 4, 2008, 11:06 PM

Детство

Poetry

761 0 11

Малки бяхме и тичахме с вятъра,
от цветята си сплитахме рокли,
после с тях се пременяхме някога,
щом в гората ни идеха гости.
Често там се откривахме сгушени,
приютени от нейната пазва -
утешаваше тя страховете ни,
за друг свят омагьосан разказваше...
В този свят си живеехме скришом,
само за нас си отваряше портите,
в него влизахме с радост, безшумно,
щом залезеше слънцето в клоните.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ананаска (Нина Миндова)

Браво!Хубаво!

2008-09-11T13:35:01+03:00
TeMiDa (Преследваща северния вятър)

Спомни си...хубаво беше едно време

2008-09-06T22:22:16+03:00
charodeika (Неделина Кабаиванова)

Браво,Теди Обичай гората..все така! Тя е грижовница... Такава душа като твоята винаги ще и е добре дошала

Предадох поздравите

2008-09-05T13:05:41+03:00
the_r0se (Теодора Драгиева)

Всъщност положителната енергия беше целта на стиха ми.Радвам се,че ви е повлиялА за римуването...какво да се прави,чудо чучулято :P

2008-09-05T12:07:19+03:00
red_rosse (Цвети Пеева)

Ето това е една добра доза положителна енергия.
На мен ми се губи носталгичното чувство. Просто поглед назад, към хубавите неща, спомена за които върви с нас през живота.
Хубаво е!

2008-09-05T12:02:00+03:00