Детство
Малки бяхме и тичахме с вятъра,
от цветята си сплитахме рокли,
после с тях се пременяхме някога,
щом в гората ни идеха гости.
Често там се откривахме сгушени,
приютени от нейната пазва -
утешаваше тя страховете ни,
за друг свят омагьосан разказваше...
В този свят си живеехме скришом,
само за нас си отваряше портите,
в него влизахме с радост, безшумно,
щом залезеше слънцето в клоните.
от цветята си сплитахме рокли,
после с тях се пременяхме някога,
щом в гората ни идеха гости.
Често там се откривахме сгушени,
приютени от нейната пазва -
утешаваше тя страховете ни,
за друг свят омагьосан разказваше...
В този свят си живеехме скришом,
само за нас си отваряше портите,
в него влизахме с радост, безшумно,
щом залезеше слънцето в клоните.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Драгиева Все права защищены
Обичай гората..все така! Тя е грижовница... Такава душа като твоята винаги ще и е добре дошала 
:P
