14.12.2015 г., 18:23

Детство

1.4K 0 8

Къде са на момичето
къдриците?

Отнесоха ги птиците!

Къде са песничките детски?

Къде са куклите засмени?

В едничък спомен приютени.

Къде са на момичето учебниците?

Откраднаха ги май вълшебниците.

Къде са му игрите вчерашни,
остана днешната тъга.

Момиченце, превърнато в жена.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Павлов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мисля, че е прекрасно! Използвайки много ярък и внезапен преход, показва контраста между момичето и жената, че и е описано от мъж. Браво!
  • Госпожа Радиола, явно нещо не ще да сте разбрала.Да поставим Набоковата лирическа в "детски" е наистина цинизъм.Но тук трябва да отговоря с цитат:
    „Не се ядосвай на дъжда. Той просто не знае как да вали нагоре“.
  • Димко, твоята Лолита ми харесва, но понеже не е в отдел "За деца", а "Философска"поезия, нещата май съвсем не са такива, каквито са... Звучат ми съвсем като вопли на Хумболт Хумболт! А пък това ме отвежда съвсем в друга посока, но... времето е пред нас...
  • Оправихме нещата,ама г-дин Рейтингов ще да вземе пак да дойде.Айде хубав ви ден
  • Давай веднага един шестак,че да ми оправи работата.Рейтингът едвам се влачи,а ти се веселиш.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...