28.01.2009 г., 23:01 ч.
Детство, довиждане!
Детство, здравей!
Ето, виждам те. Пак. За ъгъла. Стоиш.
Прикриваш с ръце. Коленете. И виновно мълчиш.
Спокойно. Няма да кажа. На мама. За твойте бели.
Ела. Усмихни се. Всичко ще се нареди.
Ела. Разкажи ми. За годините. Далечни.
За детството. За баба. И дядо. За игрите. Крайречни.
За градината. С лалетата. И пеперудите. Напролет.
За летния дъжд. И тревата. Уханието на свежест. Боже...
За люлката. В двора. За детския смях. Непринуден.
За тихите нощи. Прегръдката. Мамо... (Сърцето се стяга.)
За кучето. Как сутрин ме посрещаше. Игриво. На двора.
За големия кестен. Играта. На криеница. И топка.
За песните. Баба ми пееше. Тихо. До огъня. Вечер.
За първия сняг. Приказките. Лека нощ. Чедо. Обичаме те.
За щастието. Прегръдките. За искрата. В очите им.
За щурците. И аромата. На окосено сено... За звездите.
Разкажи ми. Кога пораснах. Така бързо. Не помня.
А беше вчера. Времето премина. Край мене. Лъжовно.
Разкажи ми. Обичам си детството. Осъществих. Мечтите.
Сега съм голяма. Пак плача. Липсват ми. Дните.
...
Пристигнахме. Прекрачваш прага. На дома. Уютен.
Аз... Налага се. Да тръгвам. (Благодаря. За всичко.)
(Това бе най-хубавия ми ден!)
Поглеждам. През прозореца. Мама. Посреща те.
Топло. Нежно... (Като полъх от далечен спомен...)
Прегръща те. Усмихвам се. Боже...
(Все едно прегръща мен.)
...
Ето, виждам те. Пак. За ъгъла. Стоиш.
Прикриваш с ръце. Коленете. И виновно мълчиш.
Спокойно. Няма да кажа. На мама. За твойте бели.
Ела. Усмихни се. Всичко ще се нареди.
Ела. Разкажи ми. За годините. Далечни.
За детството. За баба. И дядо. За игрите. Крайречни.
За градината. С лалетата. И пеперудите. Напролет.
За летния дъжд. И тревата. Уханието на свежест. Боже...
За люлката. В двора. За детския смях. Непринуден.
За тихите нощи. Прегръдката. Мамо... (Сърцето се стяга.)
За кучето. Как сутрин ме посрещаше. Игриво. На двора.
За големия кестен. Играта. На криеница. И топка.
За песните. Баба ми пееше. Тихо. До огъня. Вечер.
За първия сняг. Приказките. Лека нощ. Чедо. Обичаме те.
За щастието. Прегръдките. За искрата. В очите им.
За щурците. И аромата. На окосено сено... За звездите.
Разкажи ми. Кога пораснах. Така бързо. Не помня.
А беше вчера. Времето премина. Край мене. Лъжовно.
Разкажи ми. Обичам си детството. Осъществих. Мечтите.
Сега съм голяма. Пак плача. Липсват ми. Дните.
...
Пристигнахме. Прекрачваш прага. На дома. Уютен.
Аз... Налага се. Да тръгвам. (Благодаря. За всичко.)
(Това бе най-хубавия ми ден!)
Поглеждам. През прозореца. Мама. Посреща те.
Топло. Нежно... (Като полъх от далечен спомен...)
Прегръща те. Усмихвам се. Боже...
(Все едно прегръща мен.)
...
© Самота Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Радвам се, че го оценявате! Благодаря!
-
Малко носталгично и много хубаво. Поздрав
-
dodic, за мен е чест да видя коментара ти тук... Под едно прекалено скъпо за мен произведение! Искрени благодарности и усмивки!
-
Чудесен стих, завръщащ!
Поздрав. -
miri_miri, наистина е красива. Благодаря ти!
andrina_mark, удоволствието е изцяло мое! Радвам се, че съм успяла да те накарам да се чувстваш добре, дори и с лек привкус на тъга!
-
много топло и ароматно се почувствах.
благодаря! -
По странен начин много ми хареса! Стана ми някак и топло, и хубаво, но и тъжно! Поздрави!
-
Красива раздяла с изживяното детство ! Поздрави !
-
Усмихнахте ме! Благодаря за милите думи! Поздравчета и за вас!
-
наистина го почуствах....интересно
-
Топло! Нежно! Един сърдечен стих! Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
