9.07.2022 г., 20:48

Девет години в Светлината

646 3 9

 

 

Девет години... те няма сред нас,

девет години... те носим в сърцата

и нищо че липсва за Рая компас,

знам че си, рожбо, там в Светлината!

 

Девет години се молим без глас

всички да помнят, тебе, момчето, 

даряващо с обич усмивки в захлас,

а днеска си ангел любящ от небето.

 

Простирай над хората бели крила.

Изпращай ни вяра, смиреност, надежда

от другия свят, невидим сега,

който с добро душите ни среща.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...