Девет години... те няма сред нас,
девет години... те носим в сърцата
и нищо че липсва за Рая компас,
знам че си, рожбо, там в Светлината!
Девет години се молим без глас
всички да помнят, тебе, момчето,
даряващо с обич усмивки в захлас,
а днеска си ангел любящ от небето.
Простирай над хората бели крила.
Изпращай ни вяра, смиреност, надежда
от другия свят, невидим сега,
който с добро душите ни среща.
© Таня Мезева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
