Jul 9, 2022, 8:48 PM

Девет години в Светлината

  Poetry » Other
650 3 9

 

 

Девет години... те няма сред нас,

девет години... те носим в сърцата

и нищо че липсва за Рая компас,

знам че си, рожбо, там в Светлината!

 

Девет години се молим без глас

всички да помнят, тебе, момчето, 

даряващо с обич усмивки в захлас,

а днеска си ангел любящ от небето.

 

Простирай над хората бели крила.

Изпращай ни вяра, смиреност, надежда

от другия свят, невидим сега,

който с добро душите ни среща.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...