Девет кръга
През портите на зейналия ад
пристъпваш сам, надеждите оставил.
Директно в кръг девети – там горят
предатели, избрали лесна слава.
Предателства не дават миг покой
(особено към собствената същност)
и търсиш път за бягство – слаб герой.
Към фалш и към измами се обръщаш.
Но как, кажи, лъжа ще те спаси –
тя злобно шиба с огнени камшици.
Безпаметно от болката крещиш,
че кръв прелива в твоите зеници.
Намразил Бог, отчаян, озлобен,
оставяш се на мислите трагични
и ереста. Духът ти е смутен,
душѝ те гняв, със смъртна злост закичен.
И паднал в плен на страх и пустота,
опитваш се чрез алчност и богатство
да заглушиш бумтежа на кръвта –
завърташ се в поредно светотатсво.
Пресищаш с удоволствия плътта –
изискани блюда, искрящо вино,
но колко кратко трае ситостта,
родена от едната лакомия.
Последен пристан търсиш в похотта –
дано душата гладна да нахрани,
а само миг след края на страстта
очите ти прогарят нови рани.
И ето те – утихнал и смирен,
на мъдреците в кротката обител.
Единствено от вяра си лишен,
но даже леки, празни са ти дните...
И пропътувал смело деветте,
познал и греховете, и цената,
усмихваш се. Отново си дете,
заспало върху царски трон от злато.
Кален в неволи, някак помъдрял,
за своя собствен ад си благодарен –
премина го от край до край, но цял
излезе – като слънце лъчезарен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
