Gial (Гинка Дюлгерова)
19 45
22.01.2009 г., 22:55 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
545 0 2
Морето живо и безкрайно
отнемаше умората ми синя.
Вълните му игриво и нехайно
ме галеха със нежност - неуловима.

И в хладната си ласка ме люлееха,
а беше топло във сърцето ми.
Душата ми измиха и пречистиха,
като във храм.

И стана много светло.
Блестящо светло.

И неотразимо -
желание ми вляха -
да бъда истинска
и да живея,
раздавайки от добротата,
дето ми преляха.

© Гинка Дюлгерова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Светло-синьо!
  • Първата строфа сякаш я е писал някой друг.Не бягай от правилата.Защо
    сменяш ритмичната стъпка?Можеш да го напишеш по-добре .Това е небрежно.
Предложения
: ??:??