* * *
Морето живо и безкрайно
отнемаше умората ми синя.
Вълните му игриво и нехайно
ме галеха със нежност - неуловима.
И в хладната си ласка ме люлееха,
а беше топло във сърцето ми.
Душата ми измиха и пречистиха,
като във храм.
И стана много светло.
Блестящо светло.
И неотразимо -
желание ми вляха -
да бъда истинска
и да живея,
раздавайки от добротата,
дето ми преляха.
отнемаше умората ми синя.
Вълните му игриво и нехайно
ме галеха със нежност - неуловима.
И в хладната си ласка ме люлееха,
а беше топло във сърцето ми.
Душата ми измиха и пречистиха,
като във храм.
И стана много светло.
Блестящо светло.
И неотразимо -
желание ми вляха -
да бъда истинска
и да живея,
раздавайки от добротата,
дето ми преляха.
© Гинка Дюлгерова All rights reserved.
