theironlady (Златина Георгиева)
216 228
14.10.2012 г., 13:15 ч.

Diabolos 

  Поезия » Философска
451 0 3

Diabolos

 

Порязвам се в сърцето и много ме боли,

покапват думите и съхнат в неразбиране,

разпятието вътре вече не тежи,

а пътят към голготата е сякаш минат.

 

Не кретам и не вия като хищен звяр:

по козината лепнат чужди удари

и ноктите ми, дето остря, са охлузени,

Сатанаил съм – безбожен и без идоли...

 

С тъги ви гледам: хиени дебнат в мрака

и демон властва над безкрили небеса –

земя – на бога одър или на проклятия,

къде съм?... Защо подобно гарван гарвану

 

човек око ще вади? Пилат се скрива погнусен

от взривовете на тълпата. Варава ще е цар -

макар и гол, и бос - подобен на събрата.

Убоги люде,  осанна идващият ден!

 

В съня ви ще дохождат, няма да подминат –

Лилит и Самаил. А може би и аз.

С хиените под кръста на Сина ще идем -

на казън  всечовешка съдени, да се спасим от вас.

 

© Златина Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??