Diabolos
Diabolos
Порязвам се в сърцето и много ме боли,
покапват думите и съхнат в неразбиране,
разпятието вътре вече не тежи,
а пътят към голготата е сякаш минат.
Не кретам и не вия като хищен звяр:
по козината лепнат чужди удари
и ноктите ми, дето остря, са охлузени,
Сатанаил съм – безбожен и без идоли...
С тъги ви гледам: хиени дебнат в мрака
и демон властва над безкрили небеса –
земя – на бога одър или на проклятия,
къде съм?... Защо подобно гарван гарвану
човек око ще вади? Пилат се скрива погнусен
от взривовете на тълпата. Варава ще е цар -
макар и гол, и бос - подобен на събрата.
Убоги люде, осанна идващият ден!
В съня ви ще дохождат, няма да подминат –
Лилит и Самаил. А може би и аз.
С хиените под кръста на Сина ще идем -
на казън всечовешка съдени, да се спасим от вас.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златина Георгиева Всички права запазени
