23.05.2012 г., 12:53 ч.

Диалектика ІІ 

  Поезия
565 0 7
“Не засипвай душата си с моята зима...”
Иван РАДОЕВ, “Болният”
Вън е зима.
На пътя сме двама сред мрака.
Аз вървя, но не знам докога и до колко.
Ти не спирай да крачиш.
Не бива да чакаш –
не измъчвай душата си с моята болка.
Вън снегът е до пояс.
Не мога да мина.
Не по кучешки – вън е по вълчи студено.
Ти върви! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Чернев Всички права запазени

Предложения
: ??:??