“Не засипвай душата си с моята зима...”
Иван РАДОЕВ, “Болният”
Вън е зима.
На пътя сме двама сред мрака.
Аз вървя, но не знам докога и до колко.
Ти не спирай да крачиш.
Не бива да чакаш –
не измъчвай душата си с моята болка.
Вън снегът е до пояс.
Не мога да мина.
Не по кучешки – вън е по вълчи студено.
Ти върви! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up