23 may 2012, 12:53
Диалектика ІІ
“Не засипвай душата си с моята зима...”
Иван РАДОЕВ, “Болният”
Вън е зима.
На пътя сме двама сред мрака.
Аз вървя, но не знам докога и до колко.
Ти не спирай да крачиш.
Не бива да чакаш –
не измъчвай душата си с моята болка.
Вън снегът е до пояс.
Не мога да мина.
Не по кучешки – вън е по вълчи студено.
Ти върви! ...
Иван РАДОЕВ, “Болният”
Вън е зима.
На пътя сме двама сред мрака.
Аз вървя, но не знам докога и до колко.
Ти не спирай да крачиш.
Не бива да чакаш –
не измъчвай душата си с моята болка.
Вън снегът е до пояс.
Не мога да мина.
Не по кучешки – вън е по вълчи студено.
Ти върви! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Валентин Чернев Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
