5.07.2017 г., 8:43

Диалог

519 0 0

Диалог

Я. П.
- Как си? -
Не искам да те питам.
Всички ти задават такива въпроси.
А, аз те обичам
и единствен, който любовта ти проси.

 

Б. Ц.


- Добре съм. - ще кажа на глас,
наум ще заплача тъй тихо.
Това, което изгря между нас
спомени отдавна скриха...

 

Я.П.


- Щом си добре и аз съм така
дай поне да ти стисна ръката.
Дали ще те видя, о, не знам,
но в сърцето ми от теб е следата.

 

Б.Ц.


- Следите времето не скрива
и помнят нощите красиви тайни.
За кратко някой си отива,
за дълго друг е миг омаен.

 

Явор Перфанов / Бадемов Цвят

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

2017

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...