Диалог
Посветено... с много обич!
Боли ме и мен, приятелко мила,
защото в очите ти има сълзи,
любовта дълбоко ти си скрила
и не искаш да я виждат зли очи!
Бъди до мене, много ме е страх!
Без него аз не искам да живея,
срещайки го, любовта познах
и да дишам сама, вече не умея!
Обичаш го, но знаеш ли, кажи,
дали с любов и той поглежда?
Преди да тръгнеш... помисли,
истинско ли е или само грешка.
Ако не тръгна няма да узная.
Бъди до мене, моля те, бъди!
Искам го... и в ада и в рая,
удавих се от многото сълзи!
Тръгни... и нека си щастлива!
Да бъде приказка една без край,
но нарани ли те, недей унива -
ще съм до тебе винаги, ти знай!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Нилсън Всички права запазени
