6 oct 2006, 23:39

Диалог 

  Poesía
579 0 9

                                         Посветено... с много обич!



Боли ме и мен, приятелко мила,

защото в очите ти има сълзи,

любовта дълбоко ти си скрила

и не искаш да я виждат зли очи!

 

             Бъди до мене, много ме е страх!

             Без него аз не искам да живея,

             срещайки го, любовта познах

             и да дишам сама, вече не умея!

  

Обичаш го, но знаеш  ли, кажи,

дали с любов и той поглежда?

Преди да тръгнеш... помисли,

истинско ли е или само грешка.

 

               Ако не тръгна няма да узная.

               Бъди до мене, моля те, бъди!

               Искам го... и в ада и в рая,

               удавих се от многото сълзи!

 

Тръгни... и нека си щастлива!

Да бъде приказка една без край,

но нарани ли те, недей унива -

ще съм до тебе винаги, ти знай!

© Людмила Нилсън Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??