6 окт. 2006 г., 23:39

Диалог 

  Поэзия
619 0 9
Посветено... с много обич!
Боли ме и мен, приятелко мила,
защото в очите ти има сълзи,
любовта дълбоко ти си скрила
и не искаш да я виждат зли очи!
Бъди до мене, много ме е страх!
Без него аз не искам да живея,
срещайки го, любовта познах
и да дишам сама, вече не умея!
Обичаш го, но знаеш ли, кажи,
дали с любов и той поглежда?
Преди да тръгнеш... помисли, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Нилсън Все права защищены

Предложения
: ??:??