10.01.2025 г., 9:26

Диалог с морето

550 3 6

Трудно се говори със морето

в нашия телепатичен диалог,

донякъде разбирам общо взето

защо моретата създал е Бог.

 

Спокойствието чак ме удивлява

и приласкава топлата вода.

След яростни вълни, отново става

достъпно за човешката душа.

 

Когато иска нещо да ми каже,

то нежно тръгва с мъдростта към мен.

Аз няма никога да се откажа

на неговата мощ да бъда в плен!

 

И от брега безкрайността да срещам,

и тя да ме зарежда с красота.

И да се връщам за поредна среща,

защото то е част от вечността.

 

Аделина Колева

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аделина Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...