10.01.2025 г., 9:26

Диалог с морето

547 3 6

Трудно се говори със морето

в нашия телепатичен диалог,

донякъде разбирам общо взето

защо моретата създал е Бог.

 

Спокойствието чак ме удивлява

и приласкава топлата вода.

След яростни вълни, отново става

достъпно за човешката душа.

 

Когато иска нещо да ми каже,

то нежно тръгва с мъдростта към мен.

Аз няма никога да се откажа

на неговата мощ да бъда в плен!

 

И от брега безкрайността да срещам,

и тя да ме зарежда с красота.

И да се връщам за поредна среща,

защото то е част от вечността.

 

Аделина Колева

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аделина Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...