10 янв. 2025 г., 09:26

Диалог с морето

563 3 6

Трудно се говори със морето

в нашия телепатичен диалог,

донякъде разбирам общо взето

защо моретата създал е Бог.

 

Спокойствието чак ме удивлява

и приласкава топлата вода.

След яростни вълни, отново става

достъпно за човешката душа.

 

Когато иска нещо да ми каже,

то нежно тръгва с мъдростта към мен.

Аз няма никога да се откажа

на неговата мощ да бъда в плен!

 

И от брега безкрайността да срещам,

и тя да ме зарежда с красота.

И да се връщам за поредна среща,

защото то е част от вечността.

 

Аделина Колева

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аделина Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...