10 янв. 2025 г., 09:26

Диалог с морето

566 3 6

Трудно се говори със морето

в нашия телепатичен диалог,

донякъде разбирам общо взето

защо моретата създал е Бог.

 

Спокойствието чак ме удивлява

и приласкава топлата вода.

След яростни вълни, отново става

достъпно за човешката душа.

 

Когато иска нещо да ми каже,

то нежно тръгва с мъдростта към мен.

Аз няма никога да се откажа

на неговата мощ да бъда в плен!

 

И от брега безкрайността да срещам,

и тя да ме зарежда с красота.

И да се връщам за поредна среща,

защото то е част от вечността.

 

Аделина Колева

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аделина Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...