Часовникът отмерва тишина, като след Хирошима.
Пиша, задрасквам, пиша, задрасквам пак,
закъснявам...
По магистрали и пустини да те търся,
няма отново да се откриеш пред мен.
Да разделя гравитацията на две,
да мина през тунелите на Гьодел,
няма да ме опариш с огненото си докосване.
Страх те е, защото веднъж вече,
като нощна пеперуда изгорях,
летейки към него.
Но ако не съм твой, то нека бъда ничий! ...