Диамантени сълзи

Нощното небе разлива своя син разкош...

Колко нежна и прекрасна пълнолунна нощ!

Блеснали сияния от тихата река

 спомени навяват, шепнат думи на брега...

Там, до камъните будни, тлее огън див -

аленочервена роза пръска лъч искри -

златномедени и дивни тичат към пръстта

и утеха те намират в свят от чудеса...

Призрачнокрасиво свети тихата вода –

лунносребърно сияе и блести в нощта,

завещава тайни и загадки на света,

носейки със себе си уханна красота...

* * *

За миг от водата показа глава

и нимфата дивна с прекрасна коса.

 Извърна се бързо и гмурна се пак

във перленосиния полунощен мрак.

А там, край водата, на камък един,

простряла нозе, малка фея лежи...

Сърцето ù пълно е с много тъга,

пролива тя сълзи - искрящ диамант...

Сълзите събира реката добра

и ниже ги ситно с вълшебна ръка.

Усмихна се феята с бяло лице -

намери утеха за свойто сърце.