23.09.2014 г., 17:17 ч.
Дихотомия
Кое е по-достойно за душата -
да си доволстващо животно
или недоволният
човек...?
Живо куче
или мъртъв лъв...?
Заяк с щръкнал пенис
или магарето с течаща лига от уста
и с увисналия "прът"...?
Все това е.
Животът отминава -
експрес край малка гара.
А ти оставаш по-самотен на перона.
...Очакват ли те,
или пък очакваш...
Какво значение
щом знаците
те подминават -
километражни камъни
в очите ти засядат,
подобно рибешките кости
в гърло.
...Така се каляваше стоманата...
Щурци запяват
по сипея на времето...
Докосват струни
треморните пръсти.
Възхвали ронят враговете ти,
а ноктите ти капят - восък разтопен...
Пера на бивша птица
в казана за варене.
И никне утрешният ден -
неясен и последен тумор
от скенера пропуснат...
втренчен в теб
с око на рентген.
Съвземи се.
Достойнство под аренда
ако трябва наеми,
но пей на трети глас
(пред арията на смъртта)
със лакримозата на Моцарт.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Продължавай все в тоя дух, Даниеле! Портретът ти е вече завършен. Сега попълваш фона около него. А там се налага повечко да поработиш.
-
1. Елица! И ти ли Бруте! Аз всъщност казах най-хубави неща за Али, които ги мисля. Вероятно не си ме разбрала правилно. Правя разлика между поезия и мерена реч. Трябва ли да ти давам пример с един Стоян Ватралски, човекът с най-висока производителност в родната литература преди 9 септември 1944г. Но се обзалагам, че малцина са чели нещо от него. Възможно е дори и ти да не си чела. Работите му са римувани и толкова. Нямат художествена стойност. Това, че се възхищавам от поезията на Али, съвсем не означава, че не се възхищавам и от твоята поезия, Елица! Напротив, ще издам една малка тайна - ти си ми любимата поетеса. Най-много харесвам твоите стихове. Дано това не те обиди сега и да ми намериш пак черна точка.
2. Даниеле, очевидно имаш опит с тези лечебни заведения. Ако ремисията ти е изтекла, сега е моментът да ти бъде оказана помощ. Но да не замесваме деца, семейства и т.н. Мисля, че още с първото хапче ще се поуспокоиш. -
vega666 (Младен Мисана): 26-09-2014г. 01:30
1.Благодаря ти, Али! Трогнат съм от вниманието на поет от твоя ранг - фин и изградил своя собствена естетика - аура около всеки свой текст. Всъщност това е, което уважавам в поезията, а не писането по приницип на мерена реч.
Misana, Алина също пише по "по принципа на мерената реч", което не намалява стойността на уникалната й поезия. -
Никога не намеквам. Каквото казвам, казвам го в прав текст. Който има очи - нека гледа. Който има уши - нека слуша!
-
Даниеле, този текст е неразривно свързан с един друг. Привеждам го по-долу:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=322636
Всичките ми текстове са свързани, не само по причина, че имат един и същи автор, а по причина, че произтичат от Извора на Истината.
Ако си направиш труда да прочетеш публикуваното от мен в профила ми в този сайт:
http://otkrovenia.com/main.php?action=showuser&username=vega666
или в сайт Хулите в профилите на двата ми ника, missana:
http://hulite.net/modules.php?name=Your_Account
и
blackjack12:
http://www.hulite.net/modules.php?name=Your_Account&op=userinfo&username=blackjack12
ти вещая интересни преживявания, каквито няма да получиш при четенето на никакъв друг български поет. -
1.Благодаря ти, Али! Трогнат съм от вниманието на поет от твоя ранг - фин и изградил своя собствена естетика - аура около всеки свой текст. Всъщност това е, което уважавам в поезията, а не писането по приницип на мерена реч.
Сърдечен поздрав от мен!
2. Даниеле, изпитите си ги взех отдавна. Ако искаш да изпитваш някого, намери си подходящ субект или прочети нещо за субект-обектното тъждество на Лосев. Стихотворението ми е толкова ясно написано, че не се нуждае от разяснения.
Що се касае до твърденията ти, че аз или мои симпатизанти ти пишели двойки на произведенията, това е направо смешно. Не съм стъпвал дори в коментарното ти поле и не съм прочел твой текст. Как тогава бих могъл да напиша оценка. Предполагам, че и никой, който харесва написаното от мен не би харесал написаното от теб. Значи, ако някой ти е писал ниска оценка, то това е бил съвършено друг тип човек. Има трима автора, които пишат ниски оценки на мен, без да ме пропускат - Стефан Балди - известен като Валери Станков /или Албатрос/, и някои си: Панайот и Сотир, които предполагам, че са други два ника на същия Валери Станков. Виж да не би те да са ти писали ниските оценки. -
Да, както винаги е интересно при теб, а и отново си се сдобил с талисман...
Не заради взаимокоментарната етика съм тук, а защото харесвам нестандартната и провокативна мисъл в творбите ти.
Поздравления и за този стих! -
Истинско,възхвали ронят, враговете ти ! Браво !
-
Мила, Елица! Благодаря ти за този рядко съдържателен коментар. По същество си дискутирала всичко от заложеното в стиха. Искам само да добавя нещо, което според мен е също важно. Изборът си ние правим сами в този свят. Родните мутри отдавна са отстъпили назад от човека и са избрали да са доволстващи животни. Защото те са загубили съвестта си или просто са родени тамастични - без съвест. Ти си права, че нормалният човек /този, в който съвестта функционира/, би предпочел да е в ролята на "недоволен човек". А човек следва да е винаги недоволен - например от недостатъчно развитата си нравственост. Най-висшата степен на нравственост обладава Иисус и тя е заложена латентно във всеки един от нас - като най-висш стадий на духовно развитие. Дали този стадий ще бъде достигнат в рамките на този ни живот изцяло зависи от нас и от стремежа, който полагаме.
Второто нещо, върху, което искам да наблегна е свързано с финала на стихотворението и засяга нещо, което следва да бъде наречено "вярност към съдбата". Всеки от нас има път, определен от неговите избори и този път за добро или лошо включва страдания и смърт. Ние трябва да запазим вътрешната сила да приемем неблагоприятния /в нашите разбирания/ развой на пътя, когато времето за това настъпи. Трябва да бъдем верни на съдбата си, а не да роптаем и да хленчим срещу нея. Необходимо е с достойнство да посрещнем съдбата. В този смисъл говори и Фридрих Ницше. Колкото омразна и човеконенавистна да е фигурата на Адолф Хитлер и някои други водачи на Третия райх, те печелят в това отношение симпатиите ми, защото реализират упоменатата вече "вярност към съдбата" и с достойнство слизат от сцената. И обратно - други лидери - като Ленин и Сталин, например, завършват живота си жалко, недостойно и безславно.
Сърдечен поздрав и прегръдки от мен мило момиче!
Желая ти много щастие и да пишеш красивата и омайваща поезия, на която единствено ти си способна! -
Философска творба с провокативно съдържание.
Започва с въпрос, който съдържа отговора в себе си: всеки би предпочел да е човек, макар и недоволен, отколкото да е едно задоволено животно. Но това е само теоретически. На практика, в живия живот много хора отстъпват от основните принципи, които характеризират човешкото в човека...
Финалът внушава мъдрото прозрение, че, за да си истински човек, трябва да запазиш достойнството си при всички обстоятелства.
Защото само то може да ти "изправя главата - като железен гръбнак".
Поздравления за идеята и за смелата й реализация, Мисана! -
1.Благодаря ти, Росица! Трогнат съм от твоя коментар. Добре е, че припомни тази вярна и отлично формулирана мисъл, която мнозина забравят,
предпочитайки да се превърнат във второто.
Пожелавам ти ново вдъхновение и попътни ветрове!
2. Мерси, Стойна, за хубавите думи! Радвам се, че текстът ми ти е харесал.
Желая ти здраве и да пишеш все така хубаво и вълнуващо!
Сърдечен поздрав: Мисана -
"Достойнство под аренда
ако трябва наеми,
но пей на трети глас
/пред арията на смъртта/
със лакримозата на Моцарт."
Мъдър куплет - успя да влезе дълбоко в душата ми.
Благодаря! Поздрав и лека вечер! -
Напомни ми девиза на живота на Алеко Константинов, мисълта на британския философ, който е един от класиците на позитивизма и утилитаризма – на Джон Стюарт Мил: „По-добре да бъдеш недоволен човек, отколкото доволна свиня”. Интересна, замисляща творба.
Поздравления! -
Благодаря ти, Агоп! Трогнат съм от точните ти думи.
Желая ти една хубава вечер и ново вдъхновение! -
човек е това, което се направи сам...или му позволят да се направи...
поздравления, Младене!!! -
1. Благодаря ти, Миночка! Няма по-велико нещо от любовта, в най-обобщен смисъл. Трогнат съм от посещението ти.
Приятна вечер! -
И все пак,от малкото което ни е останало,има нещо хубаво-обичането!То е като оня нежен вятър, дето гали лицето привечер с дъх на младост и спомени...спомени!Харесах!
-
Тук не става дума за отказ от достойнство въобще, а само от два конкретни вида достойнство.
-
1. Благодаря ти, Росене! Ефектна шега и решение на уравнението: лъв = куче.
Не се бях замислял.
Сърдечен поздрав!
2. Да, Даниеле. Отричам достойнството, но никъде не предлагам онова, което казваш. Прочети по-внимателно.
3. Благодаря, Никола! Радвам се, че хареса.
Желая ти нови творчески успехи! -
Каквито и да сме- все е тая...Ще "никне утрешния ден- неясен и после
ден тумор от скенера пропуснат...втренчен в теб с око на рентген."
Но дали всеки може да "пей трети глас пред арията на смърта..."
Добре поднесен текст, Мисна!Харесах и го оценявам!Поздравление!!! -
Недоволен
ама жив
лъвокуч съм,
но щастлив!Това е шега,Мисана!
А иначе осъдени сме всички!ПОЗДРАВЛЛЕНИЕ!Росен
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
