Погледни ме в очите зелени

и кажи какво виждаш там.

Дали доза нелепо вълнение

или това, че от теб ме е срам?

Опитвам се в погледа да скрия

всички чувства, които тая.

Всеки жест твой е като магия,

с теб се чувствам, сякаш летя.

А от тези чувства така ме е страх

и не зная дали да им се радвам.

Дали няма да се уплашиш от тях

и отново сама да ме оставиш?

Да ти ги разкрия ли още не знам

или просто да ги скрия в своята душа?

Дали искаш друго от мен да ти дам

или ти е повече от достатъчно това?