26.11.2015 г., 21:59 ч.

Дилема 

  Поезия
556 1 2

                   Дилема

 

Животът ми отново е дилема,

как целият ми свят пред мен се срива,

а няма път, по който да поема.

Душата ми е пуста, няма, дива.

 

Разлиствам лист по лист, но не откривам

следа от дъх омаен във сърцето.

Пресъхна даже синьото мастило,

с което ти рисувах по небето.

 

И сам самичка лутам се и скитам.

Изгубила любов и вяра - смисъл...

И себе си не мога да открия.

Не чувствам нищо. Само че умирам.

 

Тъгата ми от ъгъла поглежда.

Тревогата напира във гърдите.

Изгубена е всякаква надежда...

Броени са ми с точност вече дните.

© Камелия Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • След всеки залез, идва изгрев! След всяка буря - слънце!
    Никой не е застрахован от катаклизми в живота си!
    По-важно е човек да им устоява и преодолява със силата на духа и философското си мислене.

    Валери, благодаря ти, че повярва в мен!
    Солвейг, това е моя катарзис в трудни моменти. Не се предавам!
    Привет, Лена! Бурята отмина.

    Поздрави на всички!
  • О, драматична ситуация! Понякога се чувстваме така, дано е временно!
Предложения
: ??:??