Дилема
877
1
2
Дилема
Животът ми отново е дилема,
как целият ми свят пред мен се срива,
а няма път, по който да поема.
Душата ми е пуста, няма, дива.
Разлиствам лист по лист, но не откривам
следа от дъх омаен във сърцето.
Пресъхна даже синьото мастило,
с което ти рисувах по небето.
И сам самичка лутам се и скитам.
Изгубила любов и вяра - смисъл...
И себе си не мога да открия.
Не чувствам нищо. Само че умирам.
Тъгата ми от ъгъла поглежда.
Тревогата напира във гърдите.
Изгубена е всякаква надежда...
Броени са ми с точност вече дните.
© Камелия All rights reserved.
