Дилема

Нямам име , наистина свърши се 

Някой ,камък по камък откраде

Следите ми ,Минало мръщиш се 

Но забравям те ,ти ме предаде.

Натежало си вече и мръсно и старо

Експлоатирах те хайде ,признавам

Оставяш следи по мен ,огледалото

Крещи рано сутрин и знам ,остарявам.

Мечтая юнашки за шир необятна

Безпаметно в нея да бъда свободен

Да яхна звездите в прохладата лятна

И спомена чер да оставя бездомен

Къде е обаче надеждата, питам?

Щом няма хомота да влача износен

Щом няма да чувам зловещия ритъм 

На моят живот ,повехтял , недоносен.

Щом няма да помня шепот ,целувки

Докосване нечие , целувките - има ги 

Разделите , мъката , шума от обувки

С когото си тръгва сърцето , завинаги.

Ако себе си аз не успея да бъда 

Различно лице ли ще нося през ден? 

Ако сам си наложа маска- присъда 

Изгубил всичко ,кой ще бъде мен?