Прибулени, неистински очите ти
капан били са за наивни лековерници.
А аз се давех в тях с отчаяна възхита.
Те бяха моите звезди-вечерници.
Не исках да съм трезво безпощадна.
Измислях несънувани вселени.
За ласките ти бях безумно гладна.
Смехът ти беше музика за мене.
Но свърши фарсът с ненадейна болка.
Сърцето ми смали се и изстина.
Обичах те...Нощта припомня колко...
За теб било е просто – дим в комина...
© Нина Чилиянска Всички права запазени
Поздравления!