Прибулени, неистински очите ти
капан били са за наивни лековерници.
А аз се давех в тях с отчаяна възхита.
Те бяха моите звезди-вечерници.
Не исках да съм трезво безпощадна.
Измислях несънувани вселени.
За ласките ти бях безумно гладна.
Смехът ти беше музика за мене.
Но свърши фарсът с ненадейна болка.
Сърцето ми смали се и изстина.
Обичах те...Нощта припомня колко...
За теб било е просто – дим в комина...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
