Прибулени, неистински очите ти
капан били са за наивни лековерници.
А аз се давех в тях с отчаяна възхита.
Те бяха моите звезди-вечерници.
Не исках да съм трезво безпощадна.
Измислях несънувани вселени.
За ласките ти бях безумно гладна.
Смехът ти беше музика за мене.
Но свърши фарсът с ненадейна болка.
Сърцето ми смали се и изстина.
Обичах те...Нощта припомня колко...
За теб било е просто – дим в комина...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
